ЛЕТЕН ФОРУМ ЗА ПОМАГАЩИ ПРОФЕСИОНАЛИСТИ – АЛБЕНА, 2016

В началото на август в черноморския курорт Албена се проведе едноседмично обучение с обществените възпитатели от страната по инициатива на Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (ЦКБППМН). Тазгодишният летен форум за помагащи професионалисти, посветен на проблемите в поведението на децата, тяхната защита, подпомагане и предпазване от погрешни стъпки и отклонения, докато се учат, общуват и живеят с възрастните, бе свързан с актуална проблематика, практика и въпроси пред всички, за които работата с деца е не само професия и призвание, а и кауза. Освен обществени възпитатели, секретари, председатели и заместник-председатели на местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН) от близо 20 общини в България, обучението бе посетено и от представители на областни и общински администрации. То е авторска програма на Константин Томанов, председател на ЦКБППМН. Той лично представи в обучителните дни – стъпка по стъпка – основните теми, по които протичаше летният форум Албена 2016.

Актуалната тема за бежанците и миграцията на хора, от близкия Изток до далечния Запад, заедно със семействата им, бе стартирана още в началото на обучението. Председателят Томанов припомни смисъла на Закона за убежището и бежанците, като постави акцент на легалното и нелегалното емигрантство, през призмата на реалните и мнимите жертви на трафик и умелото професионално разграничаване на децата-чужденци и децата-бежанци. За да бъдат разпознаваеми и разпознати те, специалистът оценява безпристрастно ситуацията и личността в нея, разговаря и „разчита” истинската жертва на трафик с помощта на надеждни показатели. Сред тях са наличието или отсъствието на документи за самоличност, поведението, което може да е сигнал, че нещо не е наред, следите от насилие или тормоз, в повечето случаи не съвсем и не дотам видими, обобщи той. И допълни, че е важно индикаторите за това разграничаване да се анализират безпристрастно, а в крайната оценка за всеки отделен случай на малолетен и непълнолетен, който пресича границата на друга държава, законно или незаконно, да се отчита цялата информация, получена по време на интервюто с него, или с хората, които го придружават.  Във връзка с темата бе дефиниран проблемът за трафика на хора в днешните условия и законодателните решения, както за определянето му, така и за неговото преследване в международен и национален план. Водещите правни актове, сред които международните – Протоколът от Палермо за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика на хора, особено на жени и деца, Конвенция № 182 на МОТ (Международната организация на труда) относно забраната и незабавните действия за ликвидиране на най-тежките форми на детски труд, Конвенцията на ООН за правата на детето, и  родните – Наказателният кодекс и Законът за трафик на хора – го разпознават като „експлоатация”, „принудителен труд или услуги”, „робство, или дейности, сходни с него”, „заробване или отнемане на телесни органи” и отделят значителен ресурс за дейностите в защита на хората, жертва на незаконен трафик. Председателят Томанов обърна внимание на способите за разпознаване, най-вече, на детето-жертва и на схемите за трафикиране на хора.

Децата са дневно до шест часа в интернет, но не знаят какви капани могат да ги дебнат в часовете, докато се забавляват с игри, или просто си сърфират и чатят с някого там.  Те не знаят, че световната мрежа може да е полезна, но и да крие рискове и опасности, подчерта по-нататък Константин Томанов, докато запознаваше присъстващите с международните проучвания по темата „Децата и интернет. Рисковете. Защита и безопасност”. Те не знаят също към кого да се обърнат при проблем, не умеят да общуват и не споделят с родителите си. Сред заплахите, които никак не са безобидни, е рискът от радикализация (вербуването за това), кражбата на профил, голите снимки и подстрекаването към непристойно поведение и срещи, извън пространството на дома или училището. Напоследък рисковете от пребиваването в интернет се задълбочават. Мнозина се пробват в хакерство. Други – все повече на брой – в незаконен хазарт, където губят пари. Трети – приемат за чиста монета фишингът – „почтената” реклама на фирма чрез информация и електронни съобщения, където субектът „хвърля въдицата” с най-доброто за себе си, а всъщност това съвсем не е така. Немалка категория малолетни и непълнолетни се „специализират” в онлайн-финансовите измами и „оперират” в сферата на финансовите рискове. В основата на тези „казуси”  е предоверяването на младите хора, убеждението, че мнението в интернет е твърде важно за тях, за да го пропуснат, покрай себе си. Защо децата ни са уязвими, бе реторичният въпрос на председателя Томанов към присъстващите. Защото са емоционално неустойчиви. Родителите са заети. Скъсана е веригата „родител-дете”, а двете страни в нея са отчуждени неизмеримо. Друга причина е социалната изолация – у младия човек отсъства чувството за принадлежност към групата, към училищната среда, към своите приятели и към семейството. Затова той търси разбиране и утеха в „дебрите” на световната мрежа. Никой не знае каквото и да е за човека „отсреща”. Но и той не знае нищо за девойките и младежите, с които си комуникира, не съвсем и не дотам безобидно и без умисъл.  Европейското проучване на проблема за децата и интернет обобщава, че 30 процента от тях се изживяват като лидери, смятат че с присъствието и активността си в глобалния свят стават популярни, „вървежни”, известни. Мигът „слава” изкушава и препроектира съдбата на децата. Затова опасностите и рисковете в интернет, а напоследък – още по-„взривоопасни”, заради мобилните устройства (телефони, таблети, лаптопи), с които се движат мнозина, не само се разкриват и отчитат в проучванията в европейски и нашенски план, а се съграждат сайтове с практически съвети какво да се има пред вид при пребиваването там, със съвети за децата и техните родители и учители. В част от държавите на Стария континент се носи наказателна отговорност за онлайн-контактите. У нас има официален сайт на МВР , както и други полезни места, където информацията за проблемите е достъпна, примерите и препоръките – поднесени с разбиране и на езика на младите хора.  Обществените възпитатели, хората, които милеят в работата си за малките ни съотечественици, информират по проблема, обучават, разговарят, допълни Константин Томанов.

Темата, заедно с други наболели проблеми и въпроси, е в основата на реформирането на системата за отхвърляне (отклоняване) на наказателната отговорност и закрилата на малолетните и непълнолетните от извършване на престъпление. Проектът за нов закон, който да промени многопосочната дейност  на обществените възпитатели, на областните, общинските и училищните комисии, детските педагогически стаи и центровете за подкрепа и работа с деца и да я постави на още по-полезна и смислена основа, отчита промените в образованието, въведени с новия Закон за предучилищното и училищното образование, и досегашните практики в Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Над него продължава да се работи, увери председателят на ЦКБППМН.  Вероятна новост ще са службите за възпитателна подкрепа на подрастващите, които ще заменят досегашните местни комисии (МКБППМН). В тях водещите фигури ще са секретарят и неговите помощници (обществени възпитатели, психолози, логопеди, социални и специални педагози, юристи).  Опитът, натрупан до момента от дългогодишните обществени възпитатели, ще е основание те да продължават да се трудят и на тях, с право и убеденост, да се възлагат още надежди, права и задължения.

Несъвършенствата в Закона за защита от домашно насилие, митовете и реалностите по проблема домашно насилие над деца, правната рамка, където то е дефинирано като „агресивен акт” с „родствена връзка” между извършител и жертва, акт на физическо, психическо и емоционално, сексуално и икономическо насилие, практиките в международните и националните юридически документи бяха тълкувани от председателя Томанов през призмата на общуването с децата-жертви, със съдебни практики, с препоръки към помагащите професионалисти как да се справят в разговора с тях и с доказването на случилото се.

Наблюденията и изводите на председателя на Централната комисия по темата „Бащата в съвременното общество и във формирането на детската личност” прозвучаха смело и нестандартно на фона на традиционализираното му пренебрегване като родител. Кой и какъв е активният баща, как матриархатът като явление обезличава, но не отменя равнопоставената грижовност на двамата родители, как израстват като личности децата на самотни майки и разделени родители и то във феминизирана среда, и какви са конкретните стъпки, по които да вървят местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, за да работят пълноценно и с майката, и с бащата на детето, бяха въпросите, по които всеки един от присъстващите на форума можеше да сподели опита и вижданията си.

Активно в работата на форума се вписа групата от шестима обществени възпитатели от Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в Община Бяла Слатина. Те бяха придружени от Боряна Петкова, директор на дирекция „Хуманитарни дейности и интеграция” в Община Бяла Слатина, и секретаря на МКБППМН, Пламен Петров. В ролята на организатор влезе управителят на Центъра за професионално обучение и ориентиране, Пенка Кефалова.

Участниците във форума получиха свидетелства за преминатия едноседмичен курс на обучение по темите за професионална подкрепа в тяхната многопосочна и отговорна работа с деца.

Те имаха възможност да отдъхват през свободното време, да посещават плажовете на Албена, да разговарят помежду си и да се опознават.

                                                                  Цвета СТЕФАНОВА  

                      Снимки от архива на ЦКБППМН и от обществените възпитатели

 

 

 

 

 

 

 

 

Leave a Reply

Игри
Още игри…
Психологически тестове
Адаптирана версия за деца
Търсене