ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦА, ЗАСТРАШЕНИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

В сила от 25.05.2005 г. Обн. ДВ. бр.103 от 23 Ноември 2004г.

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за осигуряване на специална защита от страна на държавата на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, и на лица, пряко свързани с тях, когато не могат да бъдат защитени със средствата, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 2. Целта на закона е да подпомага борбата с тежките умишлени престъпления и с организираната престъпност, като осигурява безопасността на лицата, чиито показания, обяснения или информация са от съществено значение за наказателното производство.

Чл. 3. Специална защита по този закон могат да получат следните застрашени лица:

1. участници в наказателно производство – свидетел, частен обвинител, граждански ищец, заподозрян, уличен, обвиняем, подсъдим, експерт, поемно лице;

2. осъден;

3. лица, пряко свързани с лицата по т. 1 и 2 – възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намират в особено близки отношения.

Чл. 4. Застрашените лица могат да получат специална защита, когато показанията, обясненията или информацията на лицата по чл. 3, т. 1 и 2 осигуряват доказателства от съществено значение в наказателни производства по тежки умишлени престъпления от общ характер по глава първа, глава втора, глава шеста – чл. 242, ал. 2, 3 и 4, глава осма – раздел IV, глава единадесета – чл. 330, 333, 354а – 354в, и глава четиринадесета от Наказателния кодекс и по всички престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.

Глава втора.

ПРОГРАМА ЗА ЗАЩИТА НА ЗАСТРАШЕНИ ЛИЦА

Раздел I.

Същност на Програмата за защита на застрашени лица и видове защита

Чл. 5. (1) Програмата за защита на застрашени лица, наричана по-нататък “Програма за защита”, представлява комплекс от мерки, предприемани от определени държавни органи по отношение на лица, получили статут на защитени лица по този закон.

(2) Мерките по Програмата за защита са задължителни за всички държавни органи и длъжностни лица, както и за всички юридически и физически лица.

Чл. 6. (1) Програмата за защита включва следните мерки:

1. лична физическа охрана;

2. охрана на имуществото;

3. временно настаняване на безопасно място;

4. промяна на мястото на живеене, мястото на работа или учебното заведение, или настаняване в друго място за изтърпяване на наказанието;

5. промяна на самоличността.

(2) Мерките по ал. 1 може да се прилагат заедно или поотделно, временно – докато съществуват причините за тяхното прилагане, или постоянно.

(3) С мерките по ал. 1, т. 1 – 4 може да се прилага и временна забрана за предоставяне на личните данни на защитено лице на трети лица.

(4) Мярката по ал. 1, т. 5 се прилага само като изключителна мярка, когато защитата не може да бъде осигурена чрез някоя от другите мерки.

(5) Програмата за защита може да включва и дейности по осигуряване на социална, медицинска, психологическа, правна или финансова помощ.

Чл. 7. (1) Физическата охрана на защитено лице е дейност по защита на телесната неприкосновеност от противоправни посегателства и може да бъде денонощна, за определени часове или за определени случаи.

(2) При осъществяване на дейността по ал. 1 охраняващият екип може да използва лични предпазни средства, както и физическа сила и помощни средства, необходими за изпълнение на мярката при условията и по реда на чл. 79 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

(3) Охраняващият екип може да използва огнестрелно оръжие като крайна мярка при условията на чл. 80, ал. 1, т. 1, 3 – 5 и ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Чл. 8. Охраната на имуществото е дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства.

Чл. 9. Временното настаняване на безопасно място е незабавно преместване на защитеното лице за кратък период на друг адрес, различен от постоянното му място на живеене.

Чл. 10. Промяната на мястото на живеене, мястото на работа или учебното заведение, или настаняването в друго място за изтърпяване на наказанието се прилага до отпадане на застрашеността по чл. 1.

Чл. 11. (1) Забраната по чл. 6, ал. 3 за предоставяне за определен период на информация за личните данни на защитеното лице на трети лица се осъществява в съответствие със Закона за защита на личните данни.

(2) През времетраенето на мерките по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 4 данните могат да се разкриват само за нуждите на наказателното производство с разрешение на администратора на лични данни по този закон.

Чл. 12. (1) Прилагането на мярката по чл. 6, ал. 1, т. 5 не освобождава защитеното лице от изпълнение на задълженията му към държавата или към трети лица.

(2) Новата самоличност е необратима, ако е довела до значителни промени в статута на други лица.

(3) При промяна на самоличността се издава нов документ за самоличност, личните данни в който не могат да бъдат еднакви с чужди лични данни.

(4) Промяната на самоличността може да се осъществи и чрез промяна на външни физически белези на защитеното лице.

Раздел II.

Компетентни органи

Чл. 13. (1) За осъществяване на Програмата за защита към министъра на правосъдието се създава Съвет по защита на застрашени лица, наричан по-нататък Съвет по защита.

(2) Съветът по защита се състои от председател – министъра на правосъдието, и членове: заместник-министър на правосъдието, заместник-министър на вътрешните работи, заместник-председател на Върховния касационен съд, заместник-главен прокурор и заместник-директор на Националната следствена служба.

(3) Министърът на правосъдието може да възложи председателстването на Съвета по защита на член на Съвета по защита, когато е извън страната или е в отпуск.

(4) Съветът по защита се събира на заседание веднъж на три месеца, както и в тридневен срок от направено предложение за включване в Програмата за защита.

(5) Съветът по защита не може да разгласява информацията, която му е станала известна във връзка с изпълнението на Програмата за защита.

(6) Средствата, необходими за осъществяване на Програмата за защита, се осигуряват по бюджета на Министерството на правосъдието.

Чл. 14. (1) В Министерството на правосъдието се създава специализиран отдел “Бюро по защита на застрашени лица”, наричан по-нататък Бюрото по защита.

(2) В изпълнение на решението на Съвета по защита за включване в Програмата за защита Бюрото по защита:

1. информира застрашеното лице за възможностите на Програмата за защита;

2. сключва споразумение със застрашеното лице за включване в Програмата за защита, за което уведомява прокурора или съдията-докладчик, направил предложението за защита;

3. определя служител за връзка със защитеното лице;

4. осъществява чрез охраняващ екип, специално сформиран за случая, конкретните мерки от Програмата за защита въз основа на сключеното споразумение.

(3) Бюрото по защита изгражда, поддържа и съхранява база данни за лицата, включени в Програмата за защита, в съответствие със Закона за защита на личните данни.

(4) Бюрото по защита не може да разгласява информацията, която му е известна във връзка с изпълнението на Програмата за защита.

(5) При изпълнение на Програмата за защита Бюрото по защита може да иска съдействие от всички компетентни държавни органи, което не може да бъде отказано.

(6) Бюрото по защита се отчита периодично пред председателя на Съвета по защита за изразходваните средства по приложение на Програмата за защита – общо и за всеки конкретен случай.

Раздел III.

Процедура по включване в Програмата за защита

Чл. 15. (1) Включване в Програмата за защита се извършва по предложение на окръжния прокурор, а в съдебното производство – на съдията-докладчик, до Съвета по защита.

(2) Предложението за предоставяне на защита се прави служебно или по искане на:

1. застрашеното лице;

2. разследващия орган;

3. наблюдаващия прокурор;

4. началника на мястото за лишаване от свобода – за осъдени лица.

(3) В случаите по ал. 2, т. 2, 3 и 4 е необходимо и изричното писмено съгласие на застрашеното лице.

(4) Окръжният прокурор или съдията-докладчик разглежда искането в тридневен срок от получаването му и внася в Съвета по защита обосновано предложение за включване в Програмата за защита или отказва да внесе предложение.

(5) Отказът на прокурора или съдията-докладчик по ал. 4 не подлежи на обжалване.

Чл. 16. (1) Предложението по чл. 15, ал. 1 трябва да е в писмен вид и да съдържа:

1. данни за съответното наказателно производство;

2. лични данни за застрашеното лице;

3. данни за това дали показанията, обясненията или информацията на застрашеното лице осигуряват доказателства от съществено значение за наказателното производство;

4. всички данни за наличието на реална заплаха за живота, здравето или имуществото на лицето във връзка с наказателното производство;

5. списък на лицата, запознати с показанията или информацията, с която разполага застрашеното лице;

6. най-обща психологическа оценка на застрашеното лице;

7. наличието и степента на заплахата, която застрашеното лице би представлявало за средата, в която ще бъде включено;

8. други данни, които са от значение за необходимостта от включване в Програмата за защита.

(2) Към предложението се прилага декларация от застрашеното лице за неговото семейно и материално състояние, както и за задълженията му към трети лица.

Чл. 17. (1) Съветът по защита разглежда предложението на окръжния прокурор или на съдията-докладчик, като преценява от съществено значение ли са показанията, обясненията или информацията на застрашеното лице за наказателното производство, както и обективността и степента на заплахата, и:

1. ако са налице условията, предвидени в този закон, взема решение за предоставяне на защита, което изпраща незабавно на Бюрото по защита;

2. ако не са налице условията, предвидени в този закон, взема решение, с което не допуска предоставяне на защита.

(2) Решенията на Съвета по защита не подлежат на обжалване.

Раздел IV.

Споразумение

Чл. 18. (1) В 7-дневен срок от датата на решението на Съвета по защита за включване в Програмата за защита, Бюрото по защита сключва писмено споразумение за защита лично със застрашеното лице или с настойника или попечителя му, ако то е недееспособно.

(2) Лицето придобива статут на защитено лице от момента на подписване на споразумението.

(3) Споразумението няма характер на гражданскоправен договор по смисъла на Закона за задълженията и договорите.

Чл. 19. (1) Споразумението съдържа:

1. номера на решението на Съвета по защита за включване в Програмата за защита;

2. вида на мярката за защита и помощта, които се предоставят;

3. времетраенето на защитата;

4. името на служителя за връзка на защитеното лице с Бюрото по защита;

5. правата и задълженията на страните по Програмата за защита;

6. условията за оттегляне от споразумението;

7. датата и мястото на подписване и подписите на страните.

(2) Защитеното лице е длъжно през времетраенето на защитата да:

1. избягва контакти с криминално проявени лица;

2. се въздържа от действия, които могат да застрашат сигурността му или да попречат на изпълнението на Програмата за защита;

3. се съобразява с мерките за защита;

4. съобщава незабавно на Бюрото по защита чрез служителя за връзка всяка информация, която му е станала известна, относно предмета на наказателното производство, във връзка с което е придобило статут на защитено лице;

5. изпълнява задълженията си към физически и юридически лица, които са възникнали преди включването му в Програмата за защита и които не се изпълняват от държавата;

6. информира незабавно Бюрото по защита чрез служителя за връзка за всички промени в състоянието си и за извършваните от него дейности по време на изпълнението на Програмата за защита;

7. не разгласява включването си в Програмата за защита.

(3) Бюрото по защита е длъжно да:

1. изпълнява мерките за защита по споразумението;

2. осигурява присъствието на защитеното лице в наказателното производство;

3. не разгласява информацията, която му е известна във връзка с изпълнението на Програмата за защита.

Раздел V.

Прекратяване действието на Програмата за защита

Чл. 20. Действието на Програмата за защита се прекратява с решение на Съвета по защита:

1. при смърт на защитеното лице;

2. след отпадане на основанията за нейното прилагане;

3. с изтичане на срока, предвиден в споразумението;

4. когато защитеното лице не изпълнява задълженията си по споразумението без уважителна причина.

Чл. 21. В случаите по чл. 20 Съветът по защита се произнася по предложение на Бюрото по защита, окръжния прокурор или съдията-докладчик.

Чл. 22. Действието на Програмата за защита може да бъде прекратено и по искане на защитеното лице, отправено до Съвета по защита чрез служителя за връзка.

Чл. 23. Съветът по защита разглежда предложението на Бюрото по защита, окръжния прокурор или съдията-докладчик или искането на защитеното лице за прекратяване действието на Програмата за защита и взема решение за прекратяване, което е окончателно.

Раздел VI.

Обработка на лични данни

Чл. 24. (1) Личните данни, обработвани по този закон, са информация служебна тайна.

(2) Администратор на личните данни по ал. 1 е министърът на правосъдието или оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Не се предоставя право на достъп на трети лица до лични данни, обработвани по този закон.

(4) Администраторът на лични данни по ал. 2 може да отказва предоставянето на защитеното лице на обработвани за него лични данни, ако това е необходимо с оглед на неговата защита.

Чл. 25. (1) Разпорежданията на администратора по чл. 24, ал. 2 са задължителни за всички държавни органи – администратори на лични данни.

(2) Държавните органи – администратори на лични данни, съобщават незабавно на администратора по чл. 24, ал. 2 за всяко искане за предоставяне на данни, достъпът до които е ограничен.

Глава трета.

МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Чл. 26. Въз основа на международен договор, по който Република България е страна, или при условията на взаимност Бюрото по защита може да иска и да оказва съдействие по осъществяване на защитата, предвидена в този закон.

Чл. 27. При условията на чл. 26 Бюрото по защита може да:

1. иска осигуряване на местопребиваване на защитено лице в другата държава, ако в Република България не може да бъде осъществена неговата защита;

2. иска осигуряване на временно пребиваване за определен срок на защитено лице в другата държава, както и лична физическа охрана, ако това е необходимо;

3. осигури местопребиваване на лице, преместено в Република България в рамките на Програмата за защита, по искане на другата държава;

4. осигури временно пребиваване в Република България на чуждо защитено лице за срок, посочен в молбата на другата държава, както и лична физическа охрана, ако това е необходимо.

Заключителни разпоредби

§ 1. Организацията и изпълнението на мерките по Програмата за защита, на дейността на Съвета по защита, на Бюрото по защита и на охраняващите екипи, както и редът за обработване на личните данни по този закон, се уреждат с правилник за прилагане на закона, приет от Министерския съвет в тримесечен срок от влизането в сила на закона.

§ 2. Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи.

§ 3. Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му в “Държавен вестник”.

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 9 ноември 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.